Основни проблеми и предмет на диференциалната психология.

  Всички основни научни източници са единни в мнението си, че диференциалната психология има за предмет:

1. Природата и размаха на индивидуалните различия между хората.

   Особено внимание се обръща на различията в психичния статус между големи групи от хора - различия между половете, между големи социални групи в обществото, между човешките раси и др. Това е специфичният предмет на диференциалната психология.

2. Факторите, които ги пораждат.

   Сред факторите, които обуславят и поддържат индивидуалните различия са:

  • наследственост;
  • социално обкръжение (среда);
  • социално-класова принадлежност;
  • културният контекст, в който индивидът се развива.

3. Начините за адекватно измерване на индивидуалните различия.

   Възгледите, оформили се в диференциалната психология, могат да въздействат върху обществото и да влияят върху политиката. Междурасовите и междуетническите различия са обществени културни стереотипи, формирани във връзка с изследванията на диференциалната психология. Така например в САЩ в тестовете са били въведени определени отделни норми за чернокожи и бели граждани. Законът за емиграцията в САЩ е забранявал достъп на хора с нисък интелектуален капацитет. Идеята е била, че това ще се отрази зле на общия психически статус на САЩ.

   Единомислието по отношение формулировката на предмета на диференциалната психология има своите основания и е научно-обусловено. Диференциалната психология още от създаването си е почти напълно свързана с прилагането на тестове. Това обстоятелство има двоен ефект:

  1. От една страна се прокламира само ефектът от изследванията, а ограниченията на получения резултат не добиват популярност, на тях не се обръща внимание. Ограниченията включват информация за това какво не бива да следва от даден тест (като обществен резонанс, в кои групи не бива да се прилага той и т.н.).Но прилагането на един метод налага отпечатък на една определена безпроблемност, т.е. тестът съдържа едно самореализиращо се фалшиво пророчество - очакването на един резултат реално формира перцепцията за резултата или най-малкото се пресъздава формата на очакваното. Всичко останало остава извън вниманието.
  2. От друга страна изследванията по диференциална психология са специфични и по отношение на друг аспект. Заостреността на вниманието върху индивидуалните различия или върху групите може да създаде впечатление, че различията са ултимативни. Така се заличава общото между хората - социалните стереотипи.

Проблеми на диференциалната психология

   Диференциалната психология се интересува от разнообразието, изследвано на основата на същите теоретични конструкти, предложени от общата психология и разгледани като универсални за човешката природа. Следователно има две гледни точки върху едно и също нещо, а именно човешкото психично съдържание:

  1. Общата психология се интересува от общите тенденции;
  2. Диференциалната психология се интересува от разнообразието, заключено в общите показатели, както и от факторите, които поддържат различията.

   В този си вид диференциалната психология изглежда като служебна дисциплина. Трудно е да се говори за специфичен предмет и методи. Едва когато диференциалната психология се откаже от работата "на парче", а формира собствена теория и обект - теория за индивидуалността на основата на системен модел, както и специфични методи, с които да се установи промяната в ингредиентите, когато говорим за взаимодействия между тях в границите на отделната индивидуалност, едва тогава диференциалната психология може да се разглежда като самостоятелна дисциплина.

   В общата психология  са налице знания за всички, но не и за конкретния човек. В диференциалната психология се изработват методите, с които отделният човек се изследва. Тук се работи със същите дименсии, с които работят другите клонове на психологията и се отчитат доколко дименсиите са валидни и вярни за отделния човек. Всичко, което се прави в диференциалната психология обаче се взима като "средно". Така знаем много за "всички", но много малко за отделния човек и всъщност усредняваме.


0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) SOR (1) Skinner (1) William James (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) video (6) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) Гещалт (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) Крейк и Локхарг (1) Маслоу (1) Нелсън и Коумън (1) Области на персонологията (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) Четирихълмие (1) агнозии (1) аминокиселини (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) вестибуларeн апарат (1) ганглии (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) картата на Бродман (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) нервната клетка (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) усет (1) условен рефлекс (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.