Биоекологичен подход на Стефан Сеси при изследване на интелекта

 

Стефан Сеси

   Стефан Сеси (Стивън Дж. Сеси)  казва: "Индивидуалните различия в индивидуалното развитие се разбират най-добре в биоекологична рамка, състояща се от три широко разбирани компонента, първите два от които са повлияни от ситуирането във времето на опита от сензитивните етапи на развитието. Има не само един когнитивен потенциал , който стои зад повечето или зад всички когнитивни процеси, а съществуват множество когнитивни потенциали и второ, ролята но контекста следва да се дефинира широко и да обхваща мотивационни аспекти, социалните и физически аспекти на определена среда и т.н., както и степента на разработеност на сферата от знания, в която задачата е въвлечена."

     Според Сеси съществува фундаментална неограниченост на знанието от способността, следователно когнитивните потенциали непрекъснато ползват базата на способностите.

     Знанията и способностите са взаимно зависими и взаимно продуциращи се - това е същността на подхода на Сеси. Според него много трудно може да се направи разграничение на интелигентността, защото ако разграничим един процес, трябва да имаме предвид и всички останали. Сеси обръща внимание върху структурата на интелигентността, като посочва, че съществува множественост на интелектуалните потенциали, които се проявяват чрез когнитивната сложност и с необходимост включват структурите на познанието.

Анализа на влиянието на контекста Сиси извършва в два плана:

1. Биологичен субстрат;
2. Социално обкръжение.

     Между тях не трябва да се търсят разграничения, а взаимодействия. Влиянията на социалната среда върху интелигентността са по отношение на: 

1. социалния статус (изискванията на средата);
2. ценностната система, внушена от родителските стилове на възпитание;
3. ролята на продължителността на пребиваване в училище (до каква степен на образование стига индивидът);
4. стремежа към успех в живота.

     Ролята на личностните фактори в развитието на интелигентността е представена чрез концепцията за мотивацията като кристализирал модел на интелигентността. Фундаменталното наблюдение, че знанието е сензитивно за контекста, дава възможност да се направи следното заключение:

• съществува не само един фактор , а множество фактори;
• ролята на контекста е съществена не само за началния период от развитието, но и в периода на самото тестиране;
• съществува фундаментална неразличимост между знание и способности.

     Интелигентността се релативизира при Стърнбърг и Сеси - не е ясно докъде свършва интелигентността и доколко тя е функция в цялостното психично развитие. Те показват ограниченото влияние на различните видове интелигентност, разкриват нови аспекти на интелигентността и нейната динамика. От нещо почти неизменно интелигентността става функция от съчетанието между много фактори в целия човешки живот. Измереното от тестовете е само моментно състояние на една динамична система. Такъв анализ на интелигентността дава нова трактовка на нейните функции. Тестовете отразяват само една-две от основните функции на интелигентността. 

    Основни функции на интелигентността:

1. Опознаване на заобикалящия свят чрез мислене и логично разсъждение.
2. Учене и извличане на полза от опита.
3. Адаптация към непостоянството на променящия се свят (адаптация към промени в обкръжението и към степените на неопределеност).
4. Осигуряване на максимална самоактуализация и успех в реалния свят.
5. Мотивиране на себе си за експедитивно осъществяване на задачите, които трябва да бъдат извършени.
6. Разбиране на собствения вътрешен свят, както и на съдържанието на постъпките на другите хора.

     Първите две функции описват "академичната интелигентност" ,функции 3 и 4 описват "практическата интелигентност" а , 5 и 6 функции са основа на личностната интелигентност.

     Традиционните методи за изследване засягат академичната интелигентност, като резултатите не са особено валидни. Това предполага, че оценката на интелигентността, измервано сега е моментно състояние на част от интелигентността. Стандартните тестове отразяват само една-две от функциите на интелигентността, а алтернативни методи все още няма. Следователно възниква въпроса как  следва да се прилагат тестовете!?!