История на тестовете за интелигентност

 

   Когато през 1904 год. френският психолог Алфред Бине (в сътрудничество с Теодор Симон) започва своята работа, той прави опит да създаде система от задачи, чрез която да се разграничават умствено изоставащите деца от нормално развиващите се, т.е. той избира един чисто прагматичен подход. В кратките задачи, отнасящи се до обикновения живот, според Бине ще се проявят основните процеси на разсъждение - насочване, разбиране, откриване на несъответствия, адаптация, корекция.

     Според Бине интелектуалното развитие е процес, който не включва в себе си усвоените знания, навици и умения (не зависи от обучението). Според Бине и Симон умственото развитие е процес на съзряване, за който са валидни общите закономерности на биологичното развитие. С други думи, психичното развитие е форма на биологично съзряване на дадени функции и възможности. Установеният факт, че в дадена възраст децата не могат да решават определени задачи, че една част от тях решават задачи и за по-възрастни, а други не могат да решат задачи и за по-малки от тях, води до въвеждането на понятието "умствена възраст". Логически то се поражда от понятието "хронологична (календарна) възраст".

В несъвпадането на тези две възрасти е открит критерият за дефиниране на децата като "нормално развиващи се" и "умствено изоставащи".

     Според Бине неговата метрическа стълбица предполага използването на функции на интелигентността, които не се придобиват пряко в училище и съответно аспектите пряко свързани с обучението са отстранени. Тестовете се прилагат индивидуално от тренирани специалисти, като посоката е от по-лесни към по-трудни задачи. Скалата на Бине дава възможност чрез изследване и "смесване" на различните способности да се установи общият потенциал на детето, екстрахиран в едно число. Скалата има емпиричен характер.

Скалата на Бине-Симон има три версии:

1. 1905 г. скалата е представена като метрическа стълбица за измерване на интелигентността, в която задачите са подредени по трудност.
2. През 1912 г. (една година след смъртта на Бине) немският психолог Уилям Щерн конструира понятието "интелектуален коефициент" (IQ), производен от съвпадението и несъвпадението на умствената и календарната възраст.
3. Скалата на Бине и Симон се реализира и адаптира към условията на САЩ от американския психолог Луис Терман и неговите сътрудници от Станфордския университет. Терман прави най-съществената преработка на методиката, извършена през 1916 г. и усъвършенствана през 1937 и 1960 г. заедно с М.Мерил, известна под названието "Станфордска ревизия".

     Тестът на Бине и Симон е система от нарастващи по трудност задачи за деца от 3 до 13 години. Когато една задача може да се реши с успех от 75% от децата в дадена възраст, то тя се приема като нормална за възрастта, в някаква степен за "норма" за възрастта, клоняща към 100%. Така са се формирали възрастовите норми за интелектуална трудност. Бине решава да присвои възрастово измерение на всяка задача (минималната възраст, на която една задача може да се реши). Детето започва да решава теста със задача, предназначена за по-ниска от неговата биологична възраст и в решаването на задачи стига до там, откъдето нататък не може да реши нито една задача. Възрастта, съответна на последната решена задача, е умствена възраст. Според Бине интелигентността е равна на разликата между умствена и календарна възраст. Ако умствената възраст е значително под календарната, то това се приема като умствена недостатъчност.

     Началото на тестирането на интелигентността всъщност е историческа случайност, породена от практическата необходимост за разграничаването на деца "в норма" и на деца с умствена недостатъчност от гледна точка на разпределянето им в училищата.

     Чрез дейността си Бине и Симон освен, че решават конкретни практически проблеми и стигат до обективация на данните чрез излизане от руслото на самонаблюдението, още в този ранен стадий набелязват съществените особености на интелигентността като сложен психичен феномен. Те предлагат едно хипотетично определение на интелигентността: "Тази способност е за разсъждение, с други думи казано - здрав смисъл, практически смисъл, инициатива, способност за приспособяване към обстоятелствата". По-късно Бине идва до по-разгърнато определение, в което включва три компонента:

1. Тенденция да се приеме и поддържа определена насока (на дейност). 
2. Способност за адаптация при постигане на определена цел. 
3. Способност за самокритика.

     Тестирането на интелигентността има големи последици в нашия век. Трябва да разгледаме мотивите на Бине, за да видим дали "трагедиите" вследствие от използването на тестовете биха могли да се избегнат. Не трябва да се забравя, че Бине всъщност е теоретик, докато неговата скала има практическа насоченост. Има много учени, които работят по емпиричен начин, но не се придържат към някаква теория. През 1906 г. в "Психология на разсъждението" Бине сам критикува първите си твърдения и се отказва от тях, като отрича възможността за теоретична стойност на скалата.

     При използването на тестовете за интелигентност (в частност скалата на Бине) трябва да се спазват три базисни принципа:

1. Полученият коефициент на интелигентност е само практически показател, който не дава възможност за каквато и да е теория за интелекта. Следователно този коефициент не определя нищо наследствено или постоянно.
2. Скалата е суров емпиричен показател за идентификация на лека форма на умствено изоставане и трудно обучаеми деца, които се нуждаят от специална помощ. Скалата не е инструмент за ранжиране на нормални деца.
3. Каквато и да е причината за трудностите на тези деца, те са идентифицирани като нуждаещи се от помощ и ударението е върху потребността от специален тренинг. Ниските показатели не могат да се използват за етикетиране на децата като неспособни по рождение, а трябва да са насока за необходимостта от поставянето им при адекватни условия.

    "Ако принципите на Бине бяха спазвани, щяхме да избегнем негативните последствия", казва Стивън Гоулд в книгата си "Неправилното измерване на човека" (1981). Но така или иначе, дори и днес, в много училища в САЩ тестовете за интелигентност се използват по предназначение.