Злоупотреба с тестове за интелигентност.

     Първият популяризатор на теста на Бине в САЩ е Годард. Той превежда тестовете и ги употребява за общи цели при всякакви случаи. Според него интелектът е вроден. Целите на Годард е разграничаването на хората с умствен дефицит и опазване на американското общество от разпространяването на тази "напаст" - умствената изостаналост. Вследствие на това спрямо умствено непълноценните според теста хора са взети сегрегационни мерки. Според Годард хората с антисоциално поведение са умствено изостанали. Той използва т.н. интуитивни изследователки. Ако те решат, че лицето изглежда ненормално, на човека се дават тестовете. Тази методика се е прилагала най-вече спрямо емигрантите, като определен брой от всяка националност е задължена да попълва теста. Оказва се, че от около 150 души 79 - 87% получават коефициент, по-малък от този за 12–годишна възраст. Всичко това довежда до държавна политика на ограничаване на емигрантството със съответния държавен акт от 1924 г.

    Луис Терман пренася скалата на Бине в по-изчистен вариант и напълно пренебрегва изискванията за ползване на скалата, не прилага тестовете в условията, в които ги е използвал Бине. Терман адаптира теста за американските условия, като го прави "пазарен". Той прилага скалата на Бине върху всички възрасти (тя е за деца от 3 до 13–годишна възраст), дори до 60 години, като включва повече айтеми (от 44 ги прави 90). Освен това скалата придобива нова насоченост: 

• не само откриване на "проблемните" хора, но и много високо интелектуално надарените;
• пряко е насочена към ранжиране на хората според способностите им по отношение на интелигентността.

      Въпросите в теста се отнасят до ситуации от ежедневието. Верните отговори съответстват на стила на живот на бялото население в САЩ, което очевидно е много субективна методика. В този смисъл верните отговори се награждават, а оригиналността се наказва. Терман разглежда IQ като вроден и даден веднъж завинаги. В своята страна Терман е авторитет, защото предлага нов подход с мощни възможности. Той въвежда и идеята за определяне на социалния статус на хората по техния IQ.

     По-нататък практиката на оценяване на индивидуалните различия според интелигентността на хората придобива широк размах. Само за 20 години тестовете за интелигентност навлизат в различни области на социалната практика - при приемане в училище, при постъпване на работа и др. Масовото тестиране става високо доходна индустрия. През Първата световна война, чрез ААЕ (Army Alfa Examination) и АБЕ (Army Beta Examination) са определяли висок или нисък ранг да заеме всеки от военнослужещите. Този опит от армията е пренесен и в училище. Тази широка практика предизвиква въпроси за стандартизацията на тестовете, за създаване на правила за тестиране. Решаването на тези въпроси отнемат 30–40 години. До 80–те години все още са били водени съдебни дела на хора, несправедливо оценени по тестовете за интелигентност, защото чрез стойността на IQ те заемат различни постове в обществото.

     Основен е въпросът какво може и какво не може да се прави с тестовете за интелигентност. Има голяма разлика между подбора на задачите за различните цели - задачите са качествено различни. Валидизирането на нови тестове е ставало на база на предишните.

Психометрична оценка на основните тестове за интелигентност.

     1.Скала Станфорд-Бине (тестовете на Бине и на Терман). Последната актуализация на скалата е от 1986 г., при което не се изчислява умствената възраст, а има наличие на четири субтеста.

• словесно разбиране (речников запас, разбиране, разбиране на абсурди в изречения, отношения между думите);
• разсъждение в цифри (смятане, числови редици, равенства);
• абстрактно визуално разбиране (основен анализ на патерни, копиране на геометрични фигури), заимствано от Кетъл и Рейвън;
• кратковременна памет - за изречения, числа, обекти.

Скалата има значителна надеждност - 0,9 (при две измервания).

Валидност - 0,4 (за училищни постижения).

Ако критерият за интелигентността е успехът в живота или социалният статус на личността, то интелигентността трудно се определя еднозначно.

Скалата е стандартизирана за български условия от Г.Пирьов (1976).

     2.Скала на Уекслър (за деца и възрастни).

Скалата съдържа 11 субтеста в два блока:

1. Първи блок - вербален: обща осведоменост, разбиране, повтаряне на числа, аритметична мисъл, намиране на сходства, речников запас.
2. Втори блок - невербален: допълване на картини, сглобяване на фигури, мозаечна проба (подреждане на фигури), използване на шифър.

Надеждност - 0,91.

Валидност по критерий "училищни постижения" - 0,60.

Немската версия е от 1956 г. Българската стандартизация е от 1979 г. (Кокошкарова).

     3.Тест на Рудолф Амтауър.

Не е стандартизиран за България.

     4.Прогресивни матрици на Рейвън.

     5.Личностен въпросник на Р.Кетъл (16PF).

     Всички тези класически тестове имат добри психометрични характеристики, но са уязвими от културния контекст. Подборът и видът на задачите зависят от културната обстановка. Справедлив е въпросът дали тези тестове могат да се използват в нови културни условия. Особено вербалната част е до много голяма степен повлияна от езика. Несправянето с изискванията на теста не дава адекватна информация, докато не се анализира матерния език на изследваното лице по отношение езика на теста, т.е. прилагането на тестове в нови културни условия изисква не само превод, но и съобразяване с новите условия. Задачите трябва да са "съшити" с новите условия. Резултатите от изследването в САЩ, при което в теста вместо английски език се използва сленг (негърски жаргон), показват, че лицата, за които сленгът е матерен език имат до 20 точки повече от бялото население. Тогава уместно е предположението, че бялото население има до 20 точки повече от същия тест, но на английски език. Тогава къде е резонът да се приравняват резултатите от тестовете за интелигентност на хора с различен от английския матерен език?

   Именно за да се редуцират тези влияния, Кетъл прави опит за създаване на свободни от културни влияния тестове, които са невербални, и в които се решават задачи с геометрични символи, числа, последователност от действия. Но решаването и на тези задачи е зависимо от културно-историческите условия, в които задачите са създадени, въпреки че самата идея за тест, освободен от културни влияния е добра. Но едва ли може да се състави тест, който реално да бъде освободен от тези влияния.

Злоупотреба с тестове за интелигентност в съвременния свят

     В годишника на Оскар и Уела Бърнс от 1985 г. се прави критика на изнесените на пазара тестове поради тяхната дискриминираща роля. Според тях съществуват много тестове, които никога не трябва да излизат на пазара, и които по правило са несъобразени със стандартите. Причините за използването на такива тестове и интернализирането на измерването на интелигентността, преплетено повече с интересите на транснационалните компании, пласиращи тестове, отколкото с научните мотиви за използването им. Н
абляга се на контрола върху цената на тестовете, а не върху научната им стойност.