Методики за диагностика на индивидуалните различия в рамките на отделния индивид.

     За да кажем доколко един човек притежава дадено качество можем: 

1. Да го сравним с групата;
2. Да видим в  каква степен (част) е представено качеството у индивида.

     Методиката се основава на специален вид аранжирани оценки. Създадена е от Блок  през 1961 г. Процедурата се състои в предоставянето на  изследваното  лице се предоставя набор от картички (в оригинала на Блок картичките са 100), на всяка от които е написано по едно твърдение. Изследваното  лице трябва да сортира картичките в девет групи - от "най-характерно за мен" до "най-нехарактерно за мен". Така картичките, които характеризират едно качество у личността в минимална степен попадат в 1 група , а картичките, характеризиращи качеството в максимална степен - в 9 група . В зависимост от групата, в която е попаднал, на всяка картичка се причислява  определено "тегло" (оценка). Тази методика се използва в лонгитюдните изследвания и в границите на психотерапията. Отнася се само до отделния индивид (изключение - изследванията при близнаци). Сравненията на резултатите при различни индивиди по тази методика се избягват!

Карл Ренсъм Роджърс 
1902-1987

   Сравнение, корелация може да се прави само по отношение на виждането за себе си - между Аз-реално и Аз-идеално (по Роджърс). При рязко разминаване на Аз-реално и Аз-идеално вероятно личността има сериозни проблеми. Ако по време на терапия приложим втори път тази методика и корелацията между Аз-реално и Аз-идеално е по-висока, то терапията върви добре. Умерено разминаване може да е показател за наличие на самоактуализираща се личност, която не се задоволява с постигнатото , и непрекъснато си поставя нови цели. Ако двата показателя корелират в голяма степен, то това е показател за вероятна хармония на личността със самата себе си (стабилна, добре адаптирана личност), но може да има и нюанс на самодоволност и изчерпаност на целите. Зависи от случая. Не трябва да се забравя, че става въпрос не за оценка, а за самооценка, така че може да не се отразява реалното положение на нещата и реалното поведение, т.е. личността може да е постигнала повече, отколкото си мисли, както и да не оценява постигнато като добро.

"Репертуарна решетка" на Джордж Кели .

    Тестът се използва, за да се идентифицират конструктите, чрез които изследваното лице описва основните, централните фигури в своя живот. Представлява "решетка" с по 22 клетки на всяка страна. На всеки ред от решетката изследваното лице сравнява три лица, като обединява две от тях за сметка на третото. Признакът, по който се обединяват двете лица, се нарича "конструкт". Така става ясно по какъв начин, с какви психологически конструкти индивидът описва другите хора със съществени роли в неговия живот. Формулират се различни конструкти. При анализа е от значение както количеството (брой на конструктите и колко пъти се повтаря даден конструкт дори като идея), така и "качеството" на конструктите (вид понятие, типове конструкти и т.н.). Работи се само в рамките на всеки конкретен индивид. Използва се както за изследване на индивиди, така и за диагностициране на ситуации, организации и др. Това е тест за установяване на репертоара, списъка от конструкти, чрез които индивидът "вижда" света около себе си, описвайки чрез тях хората с основни роли в неговия живот. Според Кели конструктите са същностни компоненти на личността.

     Методиките за индивидуална диагностика тръгват от описание на поведението и създават някакви констелации. Тези тестове нямат висока предиктивна валидност, а и не трябва да се забравя, че прогностична валидност има само при добра надеждност!Затова е много важно използването на подходяща комбинация от методики за всеки конкретен индивид.