Джулиан Ротър 1916-2014 |
Вътрешно-външна скала на Дж. Ротър
Самооценъчна техника за измерване на степента, с която личността възприема контрола върху поведението й като дължащ се на вътрешни или външни фактори. Цели да установи степента, до която личността изобщо приписва отговорността на себе си, вместо на други фактори.
Съдържа 29 двойки съждения, шест от които за "запълващи" признаци и целят да предизвикат други (различни) представи за същността на инструмента. Тези 6 двойки не се оценяват.Всяка двойка включва алтернативни по съдържание твърдения (едно за вътрешен и едно за външен локус на контрол). За всяко избрано твърдение, принадлежащо към външния локус на контрол, се отбелязва 1 точка.
Според Фанели скалата на Ротър има надеждност 0,70 (притежава вътрешна консистентност и демонстрира надеждност с тест- ретест). Изучавайки обаче фактурната й структура се оказва, че очакваната двуфакторна структура (външен локус и вътрешен локус) не се потвърждава. Така например според Франклин има наличие на 1 фактор, според Колинс - 4 фактора, според Парсънс - 5 фактора, според О'Браян - 6 фактора. Следователно, има наличие на неконтролирано влияние върху измерваната хипотетична дименсия от други фактори, главно със социокултурен характер.
Скала на Ред и Уор
45 признака в 3 фактора (самоконтрол, контрол над социалните системи, фатализъм). Скалата е по-прецизна, защото локусът на контрол се измерва независимо по всеки един фактор.
Локус контрол по Стрипланд
Измерва локуса на контрол при деца от училищна възраст по 40 признака (във формат на въпросник).
Скала на Майкъл и Зейс
Създадена е за деца от предучилищна възраст с 11 признака и с възможност за различаване на негативни и положителни събития.
I
0 коментара:
Публикуване на коментар