Когнитивен стил

Соломон Аш 
14.09.1907 - 20.02.1996

     Понятието "когнитивен стил" е свързано с поредица изследвания върху особеностите на процеса на възприятие. Понятието е въведено в разработките на Соломон Аш  и Херман Уиткин  през 40-те годи. Изследванията на Уиткин са свързани с наблюдения за това, че някои пилоти влизат в облак от една посока и излизайки от друга посока губят ориентацията си в пространството. В случая има разминаване между реалното възприятие за местоположението на самолета в облак. Някои пилоти дори имат усещане, че се движат в обратна посока. Експерименталните разработки за обяснението на този феномен водят до разбирането за т.н. "когнитивен стил".

     Най-подходящото определение на това понятие дава Месик : "Когнитивният стил се състои в повтарящи се характерни особености на процеса на обработка на информацията". Стиловете се разглеждат като континуум и обикновено се назовават с двата полюса на този континуум. Понякога когнитивният стил може да се наименува по името на цялата скала (като типична личностна характеристика). Всеки от полюсите обаче може да има специфични характеристики.

     Характеристики на когнитивния стил:

     Когнитивният стил се характеризира с постоянство в своето функциониране (прилага се в широк спектър от задачи, трудно се поддава на диференциация и модификация). Когнитивният стил характеризира индивида и се проявява като контролиращ механизъм на вниманието, импулсите, мисленето и действията.

    Разгледано в исторически план понятието "когнитивен стил" първоначално се формира като концепт в сферата на когнитивните процеси. Едва по-късно понятието става личностен конструкт, заради проявената от него стабилност в различни ситуации и заради контрола, който когнитивният стил има върху поведението, вниманието и избираемостта на информацията. Така интелектуалната сфера оказва влияние върху личностните особености.

     В "Психология. Словарь" за когнитивен стил пише:

1. Относително устойчиви индивидуални особености на познавателните процеси на субекта, които се изразяват в използването на познавателни стратегии от личността;
2. Съвкупност от частни познавателни нагласи или видове контрол, установявани чрез набор от специално подбрани тестове. Като показатели за индивидуалните различия в познавателната дейност могат да се разгледат и други видове когнитивен стил (напр. когнитивната сложност).

ВИЖТЕ ОЩЕ:

• Когнитивен дисонанс
• Толман - когнитивен бихейвиоризъм
• Мисленето като когнитивен процес