Перспективи пред теорията за личностните конструкти.

 

    Основното е използване на репертоарната решетка за предсказване измененията в процеса на груповата терапия. Едно от съображенията на Кели по отношение на тази методика е изследването и на психотерапевтите с помощта на методите за изследване на клиентите - така процедурата става по-рефлексивна. В групата "наравно" с пациентите участва и терапевт (освен основния), който е в две роли - като пациент попълва отговорно всички въпросници, а като професионалист дава своите прогнози и очаквания по отношение на измененията в изследваното лице. След началото на терапията групата се "затваря", т.е. в нея не влизат повече участници. 

Схема на експеримента:

     1. Оценка на пациентите, основана на попълването на репертоарната решетка и на данните от интервюто. Обсъждане на резултатите.

     2. Формулиране от терапевтите на предсказанието за изменение на изследваните лица.

     Преди началото на груповата терапия изследваните лица са попълвали личностен въпросник, анкета за личните предпочитания, контролен списък с диагностични симптоми от Едуардс и анкета на болницата в Мидълсекс. В хода на изследването се използва рангова решетка - на изследваното лице се дава да попълнят ролеви списък с 10 пункта, включващ значими за него лица:

• майка
• баща
• съпруг/а, интимен приятел/ка
• човек, на когото изследваното лице се възхищава или се е възхищавал
• приятел/ка
• човек, когото изследваното лице много харесва
• човек, който отхвърля изследваното лице
• човек, когото изследваното лице съжалява
• човек, когото изследваното лице не харесва
• още един значим за изследваното лице човек (неназован досега)

     Изследваните лица избират от този списък три лица и определят сходното между двама от тях и различното спрямо третия. Ако им е трудно да определят това, те сами избират двама души от списъка и само между тях определят сходството и различието. След това на изследваните лица се задават още 4 конструкта, характеризиращи сферата на Аз-а:

1. подобен на изследваното лице по характер (Аз-реално);
2. такъв, какъвто изследваното лице би искал да бъде (Аз-идеално);
3. такъв, какъвто изследваното лице е бил в миналото (Аз-минало);
4. такъв, какъвто изследваното лице очевидно ще стане (Аз-бъдещо).

     Тези конструкти за белег за разликата между актуалното и идеалното Аз, за самооценката и за отношението на изследваното лице към собствените му изменения.

    Накрая на изследваното лице се задава въпросът в какво вижда главния си проблем. Така се появяват още два биполярни конструкта (напр., "Прекалено съм импулсивен, а искам да стана по-въздържан"), изразява се същността на проблема на изследваното лице в неговите собствени термини.

     Разликата между Аз-реално и Аз-идеално се определя на основата на корелация между първи и втори конструкт (от сферата на Аз-а). Умерената положителна корелация (0,2-0,7) може да е основа за благоприятна прогноза. Отрицателната корелация (индикатор за неудовлетворение от себе си) и много високата положителна корелация (твърде висока степен на удовлетвореност) говорят за нарушения в Аз-образа.

     Дисперсия на проблемните конструкти:

     Изчислява се коефициентът на корелация на всеки конструкт с всички останали конструкти. Изчислява се разликата на дисперсията на "проблемните" конструкти (човек, който не ни харесва и човек, когото съжаляваме) при първо и второ тестиране и получените данни се сумират. Прави се ранжиране по този показател. Тази процедура се прилага, за да се определи доколко значителни са проблемните конструкти по отношение на цялата система от конструкти.

    Степен на изменение на всички конструкти:

     Изследват се всички конструкти от първото и второто попълване на решетката. Това показва дали са се появили нови и са изчезнали предишни значими връзки между конструктите (коефициентът за значима корелация на Спирмън за двустранен критерий е p = 0,64). Конструктите се ранжират - от по-значими към по-малко значими.

    Предсказания на психотерапевтите:

     Терапевтите трябва да определят какви изменения ще бъдат благоприятни за изследваното лице. Те трябва да попълнят "решетката на идеалния резултат" за всички изследвани лица - каква би била решетката на всяко изследваното лице в случай на идеални резултати от терапията. Построява се хипотетична решетка, включително и матрица на корелация между конструктите, които ще се появят у изследваното лице ако с него се осъществят желаните изменения и той е в състояние да разреши проблемите си. Тази прогностична решетка се прави на базата на първата решетка, попълнена от изследваното лице.

     Накрая терапевтите трябва да построят хипотетична матрица за корелацията, отразяваща измененията, които по тяхно мнение имат място в хода на терапията - "решетка на предсказваните реални резултати". После "идеалната" и "реалната" решетки се съпоставят с решетката, попълнена от изследваното лице след края на психотерапията.

     Отчита се:

Реалното изменение на пациента. Посоката на промяната - желаната или/и предсказаната.