Ако генетичните фактори са отговорни за 50% от вариациите на личностните характеристики, то останалите 50% са атрибут на други фактори - главно влияния на средата. Голяма част от патерните на личността са резултат от опита, а не от наследствеността. Повечето психологически теории предпоставят, че ранното детство има най-голямо влияние върху формирането на личността, вероятно защото това е периодът, в който влиянието на средата е най-съществено.
Родителските стратегии който са съществен елемент от средата на детето, са фактор за формиране на личностните черти. Децата се различават помежду си в края на първата си година в резултат от емоционалния им контакт с хората, които са ги отглеждали. Децата, които са обект на грижовност и сигурност в отношенията през първата си година, по-късно в трудни ситуации проявяват ентусиазъм и упоритост, самонаправляват поведението си и търсят знания, стават социални лидери сред връстниците си. Обратно, децата, които през първата си година са обект на по-малка сигурност от страна на родителите, по-лесно изпадат във фрустрация, по-зависими са от другите (особено от възрастните) и имат избягващо социално поведение (през зрелостта са по-малко способни да развиват близки лични отношения с другите хора).
Родителски стилове (основни модели на родителско поведение).
Определят се от комбинацията между двете дименсии "емоционално отношение" и "вид контрол", която комбинация като резултат дава родителската стратегия на отношение към детето:
- Авторитетен стил - "приемащ, отзивчив, центриран върху детето" х "изискващ, контролиращ".
- Авторитарен стил - "отхвърлящ, неотзивчив, центриран върху себе си и своите интереси" х "изискващ, контролиращ".
- Всеопрощаващ стил - "приемащ, отзивчив, центриран върху детето" х "неизискващ, неконтролиращ".
- Пренебрегващ стил - "отхвърлящ, неотзивчив, центриран върху себе си и своите интереси" х "неизискващ, неконтролиращ".
!!!Тези родителски стилове могат да се разглеждат и като начин на мениджърско поведение!!!
Авторитетният родителски стил води до изграждане на по-ясна концепция у детето за собственото му място в живота. Този вариант дава най-голяма стабилност, за разлика от пренебрегващия стил, при който всичко е несигурно и неясно и детето живее в хаос с голяма опасност от изграждане у него на страх от живота.
0 коментара:
Публикуване на коментар